Шипове по гладка стомана
изпускат вертикална пара.
И гладят нагоре без ръб,
нечий панталон за аерогара,
за предстоящ обратен път.

И мозъкът следва ръцете
в часовников огледален такт.
Пустиня дисагите спретва,
покрива с забрава светът
и дава последната клетва.

А вторият образ отделя
носът от устата със вик.
И от челото с човка политва
пернатият спомен за миг
от скупчени нежно блаженства.

С облегната буза на плоскост,
почива си маска до нея с очи.
За проверка издържливост и ковкост
се изправят нахъсено крехки мечти,
без пръсти след теста за ловкост.

Раз- два - три
по шипове обратния път
извърви..

Обратният път е с шипове, особено когато слизаш от върха към подножието.

не му мисли много,
това е просто един стих

С годините всеки се научава да ходи по шипове:))))
Хареса ми!
И аз заспивам вече - ще взема да ги сънувам тия шипове, изпускащи вертикална пара:)))) Лека нощ, мила Факти!

Стих, стих, но и той трябва да носи смисъл.
Лека нощ.

лека и красиви сънища

..

да коментирам не успях... а и твоите стихове знаеш, мила Факти...
ме отнасят някъде назад, понякога напред във времето, умеят
да разказват по толкова неподражаем, но много близък до усещане
начин... имат дълбок смисъл и аз много ги обичам...
Хубав ден !

коментарите и гласуването не са задължителни,
интересът определя търсенето,
независимо какъв е продуктът.
радвам се , че са ти интересни , аз всеки път си мисля, че може и повече от това да постигна :)

към твоето щастие, което води към път по шипове - отново пътя.