Прочетен: 43484 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 26.12.2017 15:39
Моето излекуване от хроничен фарингит
Здравейте!
В този текст искам да споделя опита си от борбата с болестта хроничен фарингит. Излагам през какво преминах и с какво се сблъсках. Но в края на текста няма да намерите рецепта, лекуваща ефикасно това заболяване, не съм открил лекарство, което да действа безусловно, категорично и за всички. Не успях да открия кратък път. Това е по-скоро един разказ - с щастлив край, но липсва изцелително хапче, което да ви направи щастливи, когато го глътнете. Това е по-скоро разказ-посока, отколкото разказ-ръководство. Затова моля, прецените, необходимо ли Ви е да изгубите време, четейки този не толкова кратък текст и да се разочаровате, когато не срещнете в края желаната рецепта.
Тук разказвам своята дълга борба, пътя по който преминах. Този път завърши с успех за мен и аз го споделям, с идеята за подкрепа в трудния живот с хронична болест, с идеята че нещо от написаното, може да Ви бъде полезно. Дано нещо от написаното ви спести страдание, лутане и мъка. И да ви даде надежда.
С тази болест се борих в продължение на 4 години и преминах през много лечители и лечения. Не се отказвах в борбата, въпреки липсата на успехи по пътя за този не малък период.
1. Никакви проблеми с гърлото. Напълно здрав
Здравословното ми състояние до 35-годишната ми възраст беше добро. Нямах някакви сериозни или хронични заболявания. Това което се появяваше като болести бяха обичайните от 1 до 3 пъти в годината хрема, настинка или грип. В областта на гърлото никога не съм имал проблеми.
Опитвах се да водя здравословен начин на живот и в голяма степен ми се отдаваше. Не пуша, не пия, опитвал съм се да се занимавам с йога и други здравословни практики, но не съм успявал да припозная някоя от тях като свой начин на живот. Споменавам това, тъй като всичко това създава известна тренираност и устойчивост, която ми беше много необходима през следващите няколко години.
2. Как дойде болестта
В предколедната атмосфера на Декември 2004 година ме заболя гърлото. Както обикновено в такива случай, взех самостоятелно мерки като олекотен хранителен режим, чай с мед и лимон, ограничаване на физическото и психическото натоварване и следене на състоянието. Болката обаче не премина, а се увеличи и обхвана цялото ми гърло. И тъй като вече бяха дошли новогодишните празнични/почивни дни, трябваше да изчакам с посещение при лекар чак след Нова година. До тогава обаче, състоянието ми стигна до положение да не мога да се храня, тъй като храната сякаш раздираше гърлото ми. Посред нощите състоянието силно се обостряше и силно болезнено ставаше обичайното преглъщане на слюнка. В гърлото ми гореше огън с часове.
2005 година
При посещението на личният ми лекар в първия работен ден от новата година ми беше предписан антибиотик. Изпих го за съответният период от 5 дена, но само след 1 седмица състоянието се повтори. Личната ми лекарка предписа втори, по-силен антибиотик. Взех съответно и него от аптеката и напълно успокоен и с доверие към лекаря отново изпълних стриктно предписаното ми лечение. Последва облекчения, но след още 2 седмици гърлото отново започна да ме пари. При поредното ми появяване в здравния кабинет заключението беше, че в гърлото ми има упорити бактерии, които са се скрили някъде по гънките или кой знае къде и само една, която е останала недоубита от антибиотика, отново се размножава и всичко отново се повтаря. Тази потреса, яд към бактериите и безпомощност, личната лекарка напълно успя да предаде и на мен и да ме убеди в тезата си. Доста по-късно осъзнах, че точно в този момент, аз много силно съм си втълпил и приел това обяснение за състоянието на нещата, предадено ми от моята личен лекар. А как да не го приема, та нали срещу мен стои дипломиран доктор, нали това му е работата от няколко десетилетия, нали всеки ден и по цял ден болните се редят на опашка пред вратата на кабинета му. На кого да вярвам, ако не на човек с такова образование и опит. Сега вече моята лична лекарка реши, че е необходимо да ми даде направление за специалист уши-нос-гърло. Консултирах се кои са най-добрите специалисти в Бургас и отидох при този с най-добрите отзиви.
3. Шок: Хронична болест
Там вече ми направиха микробиологично изследване на гърлен секрет. Бяха открити бактерии - определен вид стрептококи, беше направен и анализ, от кои антибиотици се повлияват. Вече се усещаше, че се работи професионално и успокоен отново, аз започнах старателно да изпълнявам точно всички предписания на специалиста по моето заболяване. Повлияване имаше, гърлото ми се оправи, но ... само след месец с ужас усетих отново появата на познатите симптоми – дращенето в гърлото. Какво ставаше, какво е това? - започнах доста сериозно да се притеснявам и да се ядосвам на лекарите.
4. Обхождане на докторите – специалисти по заболяването
И така, доктора установи че имам хронично гърло (харингит или ларингит). Оттук-нататък се завъртяха няколко еднотопни лечения при този най-титулован в бургаска област специалист УНГ. Правихме ново микробиологично изследване с антибиограма, написваше се съответната рецепта и се изпълняваше лечението с поредния още по-мощен антибиотик. Леченията включваха и допълнителни процедури за гърлото, като гаргари с различни билки, отвари, луга, както и инхалации. Аз вече бях изключително изплашен, тъй като тази хронична болест ми създаваше доста голям дискомфорт. Тя се появяваше през 3-4 седмици, а не можеше да не и се обръща внимание, тъй като не ми даваше възможност да работя нормално. Болестта не се премахваше, ако не се приемеше антибиотик. Знаех че антибиотиците вредят и че многократната им употреба е вредна за организма. Уплахата беше голяма и постоянна. Най-добрият специалист не знаеше лечние за това заболяване. Но до какво щяха да ме доведат антибиотиците, които ще трябваше да взимам през месец-два. Освен това специалиста ми обясняваше, че това е хронично заболяване и не може да се лекува ефективно. Казваше ми това съвсем спокойно и равнодушно, с важност, с голямо самочувствие и с раздразнение от това,че смея да искам по-ефективно лечение от него.
Имах изключително сериозен проблем. А решение за него нямаше и най-добрият в лекар в града - специалист именно по разрешаването точно на тези проблеми. Какво бъдеще ме очаква? Какво бъдеще очаква децата ми, семейството ми? Та аз съм още на 35 години. Спомням си, че тогава бях доста отчаян и потиснат, и това продължи дълго време. Изгледите бяха нещата да се влошават. Изведнъж живота ми започна да рухва, а аз не можех да реагирам на това, не знаех какво да направя.
Това което помня, е че през цялото време на моето боледуване, през всичките тези дълги години без надежда и път за избавяне, нито веднъж не съм си помислял да се откажа да търся решение, да търся път към оздравяването. И интересно, че това беше противно на нормалната логиката, противно на познанията и културата на обществото и въпреки мнението на корифеите в тази област - тези, които са професионалистите в заниманието с това заболяване.
Тъй като най-титулования специалист в областта, се занимаваше и с операции по отстраняване на сливици, той ми предложи да се замисля сериозно и да планирам в някакво близко бъдеще да си оперирам (отстраня) сливиците, като това би елиминирало гнездото на бактериите, което вероятно се намира в тях. Аз обаче взех че се замислих още по-сериозно отколкото той предположи и до тук приключи 4-5 месечният ми опит на лечение на хроничният фарингит при този доста опитен доктор.
Междувременно аз бях започнал да събирам медицинските изследванията които правех и рецептите, които ми се предписваха по време на лечението. Смятах по този начин да отбелязвам как е протичала болестта и какво лечение съм преминал с цел да запознавам с историята на заболяването лекарите, които посещавам. Започна да се трупа внушителен свитък.
Вариантите, които виждах като област за търсене на решение за оздравяване от тук нататък бяха да отида до София, където е известно, че лекарите конкретно в тази област имат значително по-голям опит и традиции или да мина през други специалисти в Бургас. Пътуване до София ми беше доста трудно в този период, тъй като работех и затова реших да намеря лекар в Бургас – трябваше да има добри специалисти все пак. Ползвах препоръките на лекари и познати, имащи достоверна информация за подобни заболявания.
И така през следващите няколко месеца посетих 3-ма препоръчани специалисти УНГ. Всяко посещение при нов лекар беше свързано с големи надежди и непредубеденост. Съвсем накратко - срещнах се с различни подходи и отношение, както и с различни обяснения за естеството на болестта. В крайна сметка леченията и лекарствата, който ми се предписаха нямаха ефект върху мен. Започнах да проумявам, че официалната медицина няма решение за лечението на хроничните заболявания (тук има немалко изключения) и смисъла на термина хронична болест е, че не се познава начин на лекуване на тази болест. Сега си мисля, че наименованията „хроничен” и „нелечим”, всъщност са официалните и представителни термини на констатациите на медицината „не знаем как да лекуваме това”, „това са границите на медицината за момента”, та дори и „аз не мога да излекувам това състояние”.
Помня че през цялото това време, а и съвсем доскоро, бях доста ядосан на всички лекари, които са ме лекували без абсолютно никакъв резултат. В себе си отричах и медицината и билкарството и всичко друго през което бях минал. Всъщност съвсем отскоро у мен се появи уважение и респект към всичко което опитах до тук.
Аз съвсем не отричам помощта и труда, които ни дават лекарите и лечителите. Те са тези, чието призвание ги е повикало да се занимават и да се отдадат на тази благородна професия – здравето на хората. Те ни лекуват и аз съм им изключително благодарен за това. За огромен брой болестите в медицината е нашето спасението - както и на нашите деца и близки. Това е безценно за нас. Но като всяка друга сфера и медицината си има граници в лечението на заболяванията. Тези граници непрекъснато се проучват, изследват и разширяват. И когато твоята лична болест се окаже извън тези граници - в зоната на „нелечимите болести”, обичайното чувство у пациента е да се ядоса, да се възмути и разгневи на лекаря и медицината. А тук, ние – пациентите трябва да внимаваме и да се съобразяваме. Лекарите са хора като нас. И те като нас ходят на работа, която запълва деня им, и те си имат своите проблеми. Пред тях стои и професионалната задача да се справят и отреагират на негативното отношение на немалка част от пациентите.
Тук искам да изразя голямата си благодарност към лекарите. Благодарност за това, че ни предлагат успешното лечение на многобройните наши заболявания. Искренна благодарност за това, че с хуманния си труд възвръщат безценното здраве, радостта и пълноценният живот на нас и на хората около нас.
5. Народна медицина
И така аз трябваше да продължа с моето търсене. Да, бях сериозно депресиран, но и през ум не ми минаваше да спирам до тук. Двама от лекарите които бях посетил, ми бяха казали: „ ... Това не е сериозна болест, с такава болест се живее. Ти да знаеш какви болести има ...”.
Има нещо в нас, което не допуска да се предадем. Защото какво в случая означава да се предадеш? При употребата на антибиотиците през няколко месеца ... - мисля че е ясно на всеки. А аз имах дечица, семейство.
Та в този момент смених областта на търсенето. Умувах известно време, къде мога да търся решението на проблема си. И намерих "светлина в тунела". Това беше в-к ”Лечител”, в който се публикуваше много информация за различните заболявания, лечения, съвети. Имаше раздел в който хора, успели да се излекуват от труднолечими болести споделяха как са постигнали това. По това време родителите ми си купуваха редовно и събираха в папки този вестник, така че имах на разположение броевете му от последните няколко години. Започнах да ги преглеждам всичките и междувременно купувах и излизащите нови броеве. Намерих доста народни рецепти за лекуване точно на моята болест - на хора които са се преборили с хроничния фарингит. Отбелязвах ги, събирах ги, сортирах ги и започнах да ги изпълнявам.
Те представляваха най-различни народни методи. Не ги помня вече подробно, но в спомена ми са останали гаргарата с разредена луга, както и спането със скилидка чесън в устата. Проведох леченията по тези рецепри, при това стриктно и упорито. Но с тези рецепти не успях да постигна някакъв успех.
Замислях проучване и търсене на решение с помощта на билкарството, хомеопатията, народната медицина на Петър Димков. Намерих билкар с многогодишна практика. Той ми предписа процедури, чайове и инхалации от точно подбрани и приготвени за целта билки. Изпълнявах всичките предписания известен период, по-продължителен от предписания. Надявах се, знаех за силата на билките. За съжаление конкретно това лечение не успя да ми въздейства успешно.
Всички тези методи на лечение, които опитах и който не постигнаха повлияване при мен, са били успешни и спасителни за много хора. Тези обширни области в нетрадиционната и в официалната медицина са силно ефективни и изключително полезни може би във всички сфери на здравето. Аз съвсем не ги отричам. Не знам на какво се дължи това, че чрез тях при мен не се получи така желания успех. Възможно е те да не са били конкретно за моя случай, да не са имали въздействие върху конкретните причини породили моето заболяване. Много е възможно аз самия да не съм изпълнявал съвсем правилно технологията на леченията или пък лекуващият да не е бил на ниво да лекува конкретната болест във всичките й разновидности. Каквато и да беше причината, аз трябваше отново да продължа моето търсене с нещо друго.
6. Нетрадиционна медицина
2006 година
От началото на 2006 година започнах да си водя календар с ежедневно описание на състоянието на гърлото ми, който публикувам в блога.
Не помня вече как в мен се породи хрумването за следващата област на търсене на лечение на хроничното заболяване. Идеята беше да отида по книжарниците, да проуча наличните в момента книги по конкретната тема за моето заболяване и да се заема с тяхното изчитане и изпълнение. В града ни има две големи книжарници – Хеликон и Пингвините, както и 1-2 книжарнички на тема духовност и саморазвитие. Започнах с преглеждането книга по книга на лавиците от раздели Здраве, Окултна и Източна медицина. Преглеждах и раздели като Езотерика и Духовно развитие. Тъй като доста обстойно исках да проверя всяка книга, която можеше да е потенциално съдържащата истинското знание което аз търсех, разглеждането ми отне доста време. По повече от час седях на едно посещение в книжарницата, а възникващата умората ме караше да преустановявам за деня с проучването. Трябваха ми по 1-2 посещения във всяка от книжарниците, за да изпълня своето изискване - да направя обстойно проучване, да подбера най-мъдрите книги по темата (според моята преценка, разбира се), за да мога да се заема с работа по тях.
След няколкодневното проучване вече бях набелязал малък списък от книги. В крайна сметка избора ми с какво да се захвана беше категоричен. Това беше комплексната поредицата на Генади Малахов посветена на здравето. Открих човек, който беше посветил живота, дните и минутите си на здравето.
7. Генадий Малахов
Генадий Малахов е уникален човек. Поради изключително тежко здравословно състояние в детските си години, той е започнал сам да се занимава със собственото си оздравяване. Направил е невероятно голямо по обема си проучване на цялата литература излизала някога по темата "Здраве", като е практикувал и изпитвал всеки метод върху себе си. Постигнал е огромни резултати. Работил е с много хора, организирал и водил оздравителни курсове. Занимавал се е повече от 3 десетилетия с лечение. Той пишеше много леко, естествено и увлекателно. В книгите си стъпка по стъпка излагаше личният си опит и обесняваше принципите на здравето. Своите знания той е организирал в система за оздравяване – система, която може да се приложи и адаптира за всеки отделен човек, съобразено с възрастта, пола, типа телосложение и др. Система пълна и обстойна, система която не просто дава предписания за следване, а даваща огромни знания и обучаваща в разбиране на принципите на здравето.
Не бих могъл тук да изложа многотомната поредица на Г.Малахов. Аз започнах в подбрана последователност и с огромни ентусиазъм и увлекателност се запознах с книгите му. Работех върху законите на здравето, оправянето на храненето, пречистването на организма, създаване на собствена система за оздравяване.
И така, за периода 2006 – 2007 г. аз избрах, прочетох и работих върху следните книги на оздравителна тематика:
- „Йога или изкуството да бъдем здрави”, Йоги Рамачарака
- „Как да засилим имунната система”, д-р Татяна Яновская
- „Правилното хранене”, учебник, Генади Малахов
- „Чудото на гладуването”, Генади Малахов
- „Борба за здраве”, автобиография, Генади Малахов
- „Йога”, Венцислав Ефтимов
- „Как да влияем върху съдбата, кармата и здравето”, Генади Малахов
- "Законите на оздравяването", Генади Малахов
- "Създаване на собствена програма за оздравяване", Генади Малахов
- "Пречистване на организма и здраве", Генади Малахов
- "Целебното хранене", д-р Галина Шаталова
- "Съвършеното здраве”, Дийпак Чопра
Това всъщност са само половината от книгите, които тогава прочетох за този период, тъй като паралелно с тях четях и работех по възпитанието на своите деца, както и с духовна литература. Отделно от това четенето не беше стандартното четене, а изучаване на книгите с водене на записки, правене на обобщения и изводи и практикуване на наученото. Тази система, усвоих и възприех от книгите на Г.Малахов и използвам постоянно в ежедневието си.
През втората година от заниманията ми по здравословните системи, основно на Малахов, но и на другите от горния списък се забеляза значително подобрение в състоянието ми. Броят на хроничните обостряния не беше намалял, но те вече не бяха толкова остри. Те се случиха 10 пъти за тази втора 2007 година. През първата 2006 година те също бяха 10, но лечението им не минаваше без антибиотик. Сега вече се разминавах със спрейовете за лигавица Bioparox (локален антибиотик) и Tantum Verde. И двата медикамента всеки път без изключение потушаваха възникващите обостряния в гърлото ми и нямаха негативните въздействия на редовния прием на антибиотици.
8. Търсенето продължава
2008 година
До края на 2007г. бях направил прочистване на основните органи (черен дроб), бях направил и няколко пречистващи гладувания (1-3 - дневни), по системата на Малахов. Въпреки че имах значителното подобряване на състоянието, болестта все още се появяваше периодично. Знаех с какви медикаменти да я туширам, но от честото им използване се получаваше неблагоприятно въздействие върху устната лигавица. Това беше едно чувство на сухота, дразнене и неприязън.
През 2008 година имах връщане назад по отношение на успеха ми в борбата с хроничния фарингит. Възвърнаха се периодичните възпаленията на гърлото. Въпреки че това беше с по-малка честота от 2006 година, беше ясно че все още съм далече от разрешаването на проблема. През цялата година работих по описаните оздравителни системи – основно по Малахов, както и с посещения при лекари, когато не успявах да овладея възпалението в гърлото. За годината се събраха 4 такива посещения при които излекуването се осъществяваше с предписани лекарства.
Да, аз не прилагах на 100% системата на Г.Малахов, трудо ми беше. Не ми идваше отвътре да спазвам стриктно всичко. Пред мене стоеше въпроса дали успеха не идва, защото не изпълнявам на 100% системата или има и някаква друга причина. На много места - в много от книгите и от познати бях чувал идеята, че физическата болест има нефизическа причина, която я поражда. Тази причина може да е в някой от нефизическите тела на човека, а може да е и негативни мисли, емоции, взаймоотношение или друго. В една от последните си книги Малахов беше стигнал до извода, че въпреки че изградената от него система избавя от болестите им огромно количество хора, все пак тя не може да излекува на 100% всички които я използват. В книгата имаше цял раздел, в който обясняваше, че съществуват и причини за много заболявания, които са възникнали на енергийно, мисловно или духовно ниво. За тях съответно са необходими друг тип лечителски действия. И автора излага не малко практики и принципи, които да работят с тези нефизични причини. Аз чувах тази теза за втори път в живота си. Първият път беше от моя позната, преди години, но твърдението ми се стори абсолютно безсмислено. Когато прочетох за тази идея от Малахов, вече я бях чувал. Нямах никаква идея, как може да се работи с тази нефизическа материя, нямах и въобще никакъв опит с подобни усещания, като обратна връзка и като знак, че всичко това наистина съществува. Въпреки лаищината ми в тази сфера, аз се запознах с практиките които автора описваше. Но тази тематика, както и той отбелязваше, беше проучил и систематизирал като методики, но не се бе занимавал лично с тях. Оттам и не усетих яснота и живописно и отвътре предаване на същността на тези методи. Не усетих желание и смисъл да се занимавам с подобни неща. Не знаех и как. И запознаването ми стях приключи.
Вече бяха минали близо 3 години през който бях работил по програмите на Малахов и на другите цитирани автори. Вече три години борба. Не спирах да търся. Имах немалки успехи с овладяването и опознаването на болестта (и на себе си), но все още тя продължаваше да ми бъде честа гостенка. Това, че нямах пълен успех ме караше отново да започна да се замислям, да се оглеждам за нови решения, за нови области на търсене, за нови още по-големи светила в познанието на човешкото здраве. А дали проблема не беше в мен, а не в учителите които следвах. Аз през цялото време съзнавах това - че е възможно моето тълкуване на съветите да е погрешното, може да ми е невъзможно или рано да осъзная знанията, които те излагат. Все пак те са утвърдените, всепризнатите, успелите.
Някъде тогава, в отчаянието и в грижите си казах:
„Боже, къде ме хвърли живота. Къде се озовах. Не знаех, че той може да има такава кошмарна страна, безнадеждна, безизходна. Та аз, само да намеря изхода от тука, само да мога да намеря изхода към старото състояние на здраве, на радост и щастие, давам обет, че ще разкажа на всички болни, да знаят, да имат тази информация, защото тя е важна, тя е много важна и всички трябва да я знаят, да имат достъп до нея. Боже, та това е безценна информация. Ако въобще съществува някъде такава.”
Та дадох си и този обет. Защото осъзнах какво богатство е, колко голяма, безценна помощ би било това за мен. А като мен са хиляди и хиляди, сега, точно в този момент, в нашия град и по целия свят, хиляди взимат лекарството, хиляди правят процедури, хиляди страдат от болките, точно сега, точно в този момент, хиляди и хиляди. В отчаянието осъзнавах скъпоценността и болезнената необходимост от това знание.
Така или иначе, в един от моментите в които ми беше трудно да продължавам по пътя, който следвах в момента, планирах да извърша ново търсене - на нови идеи за посока на работа. Бях концентриран в това няколко дни. Търсех всякакви възможности за лечението, правех си списък с идеи къде и как да търся решение на голямата „нерешима” задача.
И се случи един момент в който се сетих..., един момент в който в мен дойде нещо като осенение, като проблясване. Това беше от онези моменти в който ти идва идея, когато дълго време търсиш решението на някакъв проблем или задача, може да е нещо професионално или лично. Когато ти дойде такава идея, такъв проблясък, ти го запомняш. Усещането е еуфорично. Това може да се случи докато спиш нощем. Може и денем.
Та на мене ми проблесна следното:
„ 1. Има огромно количество хора имащи моя този проблем.
Не може да няма, на този свят хора, които да не работят серьозно в тази сфера и който да не са намерили решение, лечение за болестта.
Мое е ограничението да не знам всичко. Но света е огромен. Света е пълен с велики хора.
Между тях ще има хора с огромен потенциал, с огромни знания, умения и възможности. По-големи от моите.
2. Не може тези хора да не са се обявили някъде.
Та те търсят начини да помагат и да споделят знанието си.
Не може да няма такива знаещи, мъдри, безкористни и истински хора.
Те може да са и извън стандарта на обществото, ако то не е готово да ги разбере.
3. Аз трябва само да ги намеря.
Когато ги намеря, ще го почувствам, ще усетя че това са тези, които търся.
Ще усетя по това което говорят, по начина по който го казват,по излъчването им. ”
Тези мисли ми пробляснаха само в един миг. И еуфоричното усещане помня и сега. Това беше нова идея, нови възможности, нови надежди.
9. Норбеков , Моника Балаян
А къде може да се търси в днешно време? Мястото с огромни възможности е Интернет. И отново последва няколкодневно занимание - обхождане на всичко, което изскача в търсачката Google на ключови думи като здраве, лечение и подобни. Сортирах и групирах резултатите от търсенията, запознавах се и отбирах най-интересните по моя преценка. И в един момент попаднах на нещо, което веднага ми грабна вниманието. Информация, която усетих като точно това, което търсех. Това беше курс озаглавен „Учебно-оздравителен курс - I ниво” по системата на Норбеков. Книгите на Норбеков бях виждал в книжарниците и преценката ми за тях беше, че не са нещо серьозно. Информацията за курса, обаче много ме впечатли. Освен това той започваше след три дни в града ни (Бургас, Декември, 2008), така че с вълнение планирах посещението на този 10-дневен курс.
Учебно-оздравителния курс започваше с 1-часова презентация, от впечатленията на която бях планирал да реша оставам ли на курса или не. Водещ на курса беше Моника Балаян. Презентацията силно ме изненада и впечатли, и с голямо желание се записах за курса.
Курса за мен премина в неизпитвана до тогава еуфория. Не бях си представял, че е възможно да съществуват подобни курсове. В него беше събрана толкова мъдрост, толкова знания и упражнения, всичко беше поднесено по изключително завладяващ начин. Това е курс, който ме подмлади (изключително силно на емоционално ниво), заредеди ме с огромна енергия, освободи ме от стереотипи, задръжки и комплекси. Курса те връща във времето, когато си имал мечти и те учи да осъзнаеш, че всичко това все още стои пред теб и не е отминало. Това беше нещо напълно ново за мен. С невероятното си въздействие проведеният „Учебно-оздравителен курс - I ниво” освен на здравето ми, оказа огромно влияние и върху цялата ми личност. Това въздействие не беше в еднаква степен за всички участници в курса, но всички бяхме възхитени.
Оглеждайки се наоколо и разговаряйки с мои познати, знам, че този род курсове не е интересен за всички. Всеки човек има свой път, има свой жизнен етап и ако той срещне информация, която не е за него в този момент, тя му е безразлична, отвлечена, абсурдна и дори възможно вредна, ако започне да я прилага. Гореспоменатия курс беше точно това което търсех в този момент и затова за мен протече по този начин. А за вас би било това, което усетите за себе си - там където усещате вашето лично привличане и еуфория от постигане на целта. Следвайте вътрешните си усещания, своята интуиция. Те в началото са неуловими, защото обществото ни учи да решаваме с разсъдъка си, да умуваме и да използваме готови шаблони за разрешаването на проблемите. И ние още от деца преставаме и забравяме да слушаме себе си, а следваме „по-големите” от нас. „Работа с интуицията” е условно третият поред курс от програмата на Мирзакарим Норбеков.
Мирзакарим Норбрков е наистина невероятен човек и учител. Той е жив мъдрец, за способностите и възможностите на който не можем дори и да допускаме. Той е ощастливил и помогнал на милиони хора. Създал е Институт за самовъзстановяване на човека. Създател е на много курсове които постоянно се провеждат в много страни по света. Информация за него може да се почерпи от интернет или от книгите му по книжарниците. Единствено тази встъпителна информация от необятната тема ще приложа тук.
Водещата на курса Моника Балаян е изключителна личност и учител. Тя е дипломиран психолог. Има богата квалификационна и професионална дейност. Преминала е обучения в различни страни по света, по различни международни професионални програми. До тогава беше провела над 350 Учебно-оздравителни курса, Курсове за развитие на интуицията, Тренинги за самоусъвършенстване и мн.др. Автор е на курсовете „Смехотерапия - оздравителна програма”, „Интуиция – път към Успеха”, „Изкуството на Триумфа” - І и ІІ част и др. Автор на голям брой тренинги. Тя е мой учител. От нея научих наистина много.
Безкрайно съм благодарен на М.Норбеков и на Моника Балаян. Притежават необятно знание, и вътрешното ми желание е да говоря много за тях. Но те провеждат курсове, имат ученици, които много по-добре ще предадат същността на знанията му. Тези Учители преобразиха моят живот. Благодарение на тях, аз съм друг човек – по близо до себе си и до мечтите си.
10. Отново към традиционната медицина
Тъй като в търсенето на лечението действах срещу болестта по няколко писти, отдавна си мислех да посетя отново един специалист УНГ, който ми допадна и ми направи впечатление на принципен човек, воден в професионалните си отношения и действията си на първо място от загрижеността към пациента.
Отидох при него, както винаги носейки свитъка с натрупаните изследвания и рецепти, представящи историята на заболяването ми. Когато ги видя той почти ми се скара. "Как можело такова нещо ..." и от сорта. Каза ми че на мен ми няма нищо и че си втълпявам тази болест, че съм си я внушил и че нямам нужда от лекари. Каза ми, че нарочно ми повишава тон, защото самият аз съм си бил виновен за състоянието.
... И това подейства.
В това последно посещение нещо в мен се преобърна. Веднага след него усетих, че нещо се промени..., че болестта започна да отстъпва. Да, изведнъж и неочаквано. Сякаш магическа пръчица беше направила своят вълшебен мах. И това отстъпване на болестта се усещаше. То беше много бавно, но се усещаше как се случва, вървеше процес. Какво чувство! Какво спокойствие и блаженство!
Давам си сметка колко силно могат да ни действат думите на лекарите. Те - владеещите панацеята за нашето заболяване (за този, който е убеден, че това е така), могат както да ни разболеят така и да ни излекуват, дори само с думите си, с тяхната собствена убеденост, която попиваме като 100% истина. И тя става реалност за нас. Опита ми показва, че тук трябва да се внимава!
11. Чудесата които не забелязваме
Поглеждам водените от мен записки в "Оздравителната програма" и "Дневника на развитието на хроничния фаринго-тонзилит". Десетки пъти съм си мислел „Ех какво би било, ако се случи Чудото. Каква радост би било, каква свобода, какво огромно щастие. Колко щастлив съм бил когато тази болест я нямаше, когато бях здрав. Дали въобще е възможно да се случи това Чудо?” Мислех си аз, а в главата ми отговорите сами се сформираха - от опита ми, от срещите ми със специалистите, които точно с това се занимаваха, това бяха учили дълги години и след това имаха дългогодишна профилирана практика. Може ли да знам повече от тях? Не! Да, но аз трябва да оздравея! Противното на това означава да се приготвя за умиране. А какво ще стане като дойдат и другите болести – състоянието ми ще се ускорява и в крайна сметка ...?
След оздравителният курс на Норбеков, воден от Моника Балаян и посещението при специалиста УНГ, аз разбрах, че хроничната болест е на психична основа - програма, която сам съм си заложил и втълпил. Повярвал съм, възприел съм констатациите на конкретно лекуващите ме лекари и с постоянното мислене за нелечима болест съм я утвърдил. Това е много трудно да се проумее и разбере, защото е напълно нелогично твърдение. Моят начин да го преодолея беше винаги да знам и да вярвам, че ще се излекувам. Каквото и да казват другите, каквото и да казват големите специалистите („Нелечимо е!”), аз вярвам и вярвам и вярвам. Много е трудно! Срещу тебе са знанието на обществото, достиженията на цивилизацията, ежедневната информация от експерти, предавания, вестници и реклами, че „Не може!”. Аз обаче вярвам, че не може да „не може”. Може! Усещам го! И го вярвам!
Оттогава насам гърлото ми се възстанови напълно. Не го усещам и не ми създава абсолютно никакви проблеми. Пиша тези редове сега – 2 години от тогава. Наистина всичко изчезна и сякаш не е било. Сякаш сегашното ми състояние е напълно естествено и е в реда на нещата.
12. На какво дължа оздравяването си
Началото на процеса на оздравяване при мен, на пръв поглед, като че ли не се появи след някакво конкретно и обосновано събитие. Независимо от това, аз смятам, че видимото започване на оздравителния процес (и неговото последвало напълно благополучно приключване), е един комплексен процес, който не би се осъществил в този пълен обем, без извършването на всяка една от процедурите през която преминах (отново споменавам - за състоянието конкретно на моя организъм). Изводите които в крайна сметка открих за себе си в тази дълга борба, като причините на моето оздравяване бяха следните:
- В организма ни се отлагат и складират много вещества постъпващи от храната. Така той се замърсява и не може да функционира нормално. Функциите му да се самовъзстановява и справя със заболяванията силно отслабва. Получава се недостиг на сили за борба с бактериите или болното място и ето ти го хроничното заболяване. Пречистването на организма не е лека задача, но ако това се окаже най-важното за теб - тръгваш и я изпълняваш. Малахов излага много добре как това може да се направи. Аз пречистих и опознах организма си. Извърших известен брой лечебни гладувания (1-3 дневни, едно 5-дневно и едно 7-дневно). Извърших и две пречиствания на черния дроб (прави се веднъж годишно).
- Въведох в ред хранителния си режим. Започнах да го наблюдавам, опознавам и контролирам. В резултат на дългата ми работа, се научих да чувствам и разпознавам прекаляването с определен тип храна, преяждането, да разграничавам истинския глад от удоволствието да ядеш и от чревоугодничеството. Научих се да усещам кога организма ми има нужда от разтоварване от храна – например гладен ден, плодове или съвсем лека храна, след провеждането на които се чувствам пречистен и зареден.
- Оздравителните курсовете и тези по личностно развитие, които преминах, ми дадоха много енергия и знания. Отърсиха ме от ниско самочувствие, комплекси, субективните негативни възгледи. Откриха ми много възможности, за да изпълня целите си. Те въздействаха много стимулиращо и на междуличностните отношения и на отношението към самия себе си. Смятам, че това е много важна страна, за да бъдем здрави. (В момента се провеждат много курсове за най-различни страни на личностното и духовно израстване).
- Разбрах на съзнателно и впоследствие на подсъзнателно ниво, че болестта е победима. Разбрах, че това не е сложно, а просто е път за извървяване, път на борба и устояване, който отрано се отказваме да търсим.
- Извървях дългия личен път, който е бил предначертан за мен. Този път е личен за всеки. Вие в момента вървите по и творите своя личен път. А вашият не е съвсем същият като моя, в нещо се различава или е съвсем различен. Вие имате не съвсем същите като моите уроци за научаване. Вашият път всъщност е по-добрият, защото той се отнася точно за Вас, конкретно за Вас – за най-важното същество на земята.
13. На какво ме научи болестта
Мисля, че всеки човек, имащ проблеми с някакво заболяване трябва да търси варианти за лечението му. Мисля, че при едни хора пътят за намирането му ще се окаже много по-кратък от моя, при други е възможно правилното лечение да е някое от тези, които на мен не са ми повлияли или може да е от естество, съвсем различно от тези с които аз работих.
Човека е много сложна система, имаща неподозирани самооздравителни и всякакви други възможности. Познанието на човечеството в областта на здравето е стигнало много надалече. Днешната медицина бележи нови върхове. Ала в сравнение с пълната информация за функционирането на тялото ни на всички нива, на всички системи и под-...-под-системи които съществуват в него, нашето познание е едва частица. Човечеството се развива непрекъснато и в този смисъл и познанието ни за човека и здравето му ще се развива непрекъснато. Т.е. ние не знаем всичко, макар и така да ни се струва. Затова и решения има. И то много. Задачата ни е да поработим за да ги открием. Да се потрудим, да отделим време, да преодолеем инерцията. И мисля, че всичко това ще ни донесе големи блага в крайна сметка.
Аз разбрах защо тази болест се беше случила. И разбрах, че тя е трябвало да се случи. Трябвало е да се случи, за да ме насочи, за да ме научи. Разбрах че съм нямал чувствителност към определени страни на живота. А колко е тудно да приемеш когато си болен, че това е урок. Какъв ще е този урок, който те смазва, който те унизява и излага, който не спира да те блъска и те е повалил на земята и нямаш сили, и нямаш и надежда някога да се изправиш отново. Може би такива са уроците на живота – безсмилостни, но водещи към развитие. Да, живота е безмилостен, когато изисква от нас да се развиваме.
Ако в кой да е от многото моменти на неуспех се бях отказал в търсенето, сега нямаше да съм здрав.
Равносметката ми от тази преживяна болест, след като всичко свърши е, че аз научих много. Преминах по много пътища, запознах се с много знания. Обогатих се. Познавам ценността на здравето, какво е да го нямаш и какво – да го имаш, каква е разликата... И на какво дължа всичко това? Защо всичко това въобще се случи? Кое ми даде толкова много сили, енергия и мотивация да премина по този път? Това беше болестта. Тази болест, която мразех, от която с години ми беше дошло до гуша и която преобърна живота ми. Всъщност тя причини това мое израстване.
Е, вече нямам проблеми с гърлото :) :) :)
Желая ви от все сърце постигането на вашите съкровени желания.
Успехи по вашия личен път 9.11.2014
Поздрав!
Тзаи ми болежка се прояви след тежък личен момент, не знам има ли връзка , но предполагам,
В началото ми беше трудно да разбера какво ще рече хронично, защото съм младо момиче, ходих при 2 ма доктори, единият каза, така ще е ..ту ще се появява ту ще затихва, а вторият ,че се получава от изкривена носна преграда, да ми направи операция, предложи,...за сега се въздържам.
Определено това състояние никак не е приятно, хареса ми вашата упоритост и мен ме влечат книги , свързани с личностното развитие, предполагам, че това ми се случва, защото трябва да мина на друго ниво, или нещо такова,
Надявам се да успея, благдаря за личния пример ! :)
