Отдавна е наблюдавано, че в присъствието на редица гъбички бактериите умират, т.е. плесените имат антисептично действие. На фронта войниците, ядящи плесенясал хляб, боледували по-рядко. На тази база от рода Penicillium Флеминг изолирал първия антибиотик, наречен на тяхно име – пеницилин. Много хора и днес използват сините сирена като дижестив – регулират храносмилането, намалявайки нежеланата ферментация и гниене в червата. Така тези деликатеси борят подуването, газовете, дискомфорта. Няма обаче никаква биологична граница между благородни и неблагородни плесени.

Изследователите днес знаят, че повечете срещащи се в природата плесенови гъби са значително по-болестотворни, отколкото се е предполагало. Без изключение в една или друга степен с един или друг състав, те произвеждат в своята жизнена дейност т.нар. микотоксини – силни отрови с подчертан ракообразуващ и тератогенен ефект (причиняващи уродства в плода). Поразяват главно с рак на черния дроб и стомаха, увреждат имунната система, бъбреци, причиняват алергии, астма, главоболие. Най-популярни са афлатоксин В1 – произвеждан от плесени по ядки и фураж, а оттам – постъпващ в мляко, месо и др.; охратоксин А – по зърнени храни; патулин – по зеленчуци. Японското мисо ферментира с участието на Aspergillus oryzae. Може би не случайно Япония е на първо място по рак на стомаха.

Редица автори (Kurtzmann, Scott, Wei и мн. др.) от години са изолирали и изследват поне два микотоксина, произвеждани от плесените в сините сирена. Това са: рокфортин С и PR токсин. Друга опасност е възможността от едновременното развитие и на съседен вид плесен в сините сирена, както и изолирането на Listeria monocytogenes, предизвикваща аборт и дори смърт.

Не на последно място сините сирена са мазни, с високо съдържание на сол и са противопоказни при сърдечносъдови болести, мигрена, астма, алергии.
Сините сирена са деликатес, храна за удоволствие без биологична потребност. И тук със сигурност важи максимата: “Дозата прави отровата!”. Съветът е както при алкохолните напитки: “Ползвай с удоволствие и мярка!”. Мярка, която всеки сам ще избере за себе си. Докато науката не е категорична за тази мярка, разумната препоръка е по няколко хапки 2-3 пъти седмично. За децата е най-добре да се избягват или да се ползват по-рядко т.е. като празнична храна.

Използваният материал е от д-р Георги Гайдурков